„Св. Атанасий" - с. Мало конаре - християнски храм. С. Мало Конаре се отнася към Пловдивска епархия, духовна окол. Пазарджик. Населението е от православни християни. Сред ромското (циганското) население има православни и мюсюлмани, евангелисти, петдесятници. Най-старата черква в селото носи името „Св. Атанасий Велики".
Построена е върху земя, дарена от първия свещ. и учител поп Атанас Илиев (Ташо), който учи богословие в Гърция. Годината на създаване на черквата е спорна. Съгласно текста, изписан на самата черква, тя е строена през 1802 г., а според летописната й книга, нейният строеж е от 1810 г. до 1816 г. Сградата е еднокорабна, с полукръгла абсида в източната част, без каменни основи, вкопана на около метър в земята, с размери: 7 м. дълж., 4,5 м. шир. и 3,5 м. вие, без камбана и камбанария.
Пред олтара има мраморна плоча с герба на Цариградската патриаршия и два каменни свещника. Иконостасът е таблен с частично резбена декорация. Иконите от „царския регистър" са в традиционен „апостолски" ред, без датировка и авторство. Вероятно са от втората половина на ХIХ в. от майстор на Самоковската художествена школа. Разпятието е с традиционните растителни и зооморфни орнаменти. Интересни са диптихът на „Св. Троица" и „Богородица с Христос", иконата „Св. Георги" с ктиторски надпис (1851 г.) и евангелие със сребърен обков. Черквата е действаща до 1940 г., обявена за паметник на културата от местно значение (1972 г.). През 1937-1940 г. южно от старата черква е построена нова със същото име - „Св. Атанасий". Размерите й са: 15 м. дълж., 8,6 м. шир., 7,5 м. вис, със 7 стъпала над земята, с вградена 10-м камбанария. Тя е в сирийско-елинистичен стил еднокорабна базилика. Има един престол и тристенна абсида. Иконостасът е дърворезба от Самоковската школа, майстор - художник - резбар Марко Радулов. Най-старото евангелие в черквата е отпечатано в Москва, Русия (1862 г.). В 1872 г. в селото са доставени 18 бр. от отпечатаното в Белград „Богословско евангелие". Черквата чества своя храмов празник на 18 януяри. Свещеници в селото: Ташо, Димитър Петров от с. М. Конаре, Гроздан Манов от с. Пищигово, Петър Коев и Архангел Юруков от с. М. Конаре, Петър Арнаудов и Филип Хубчев от Асеновградска околия, Никола Панов от гр. Пазарджик, Гаврил Вълков от с. Копривщица и Васил Добрев от гр. Кричим, Георги Найденов и Лука Марински (1965-1975 г.), Андрей Гарчев (1975-1977 г.), Сотир Сотиров (1977 г.).

 

 

 

 

Енциклопедия "Пазарджик"